20.06.2019 г., 17:00

ххх79

1K 5 7

ххх
                         На Емо

 

Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят.
А пък тъгата няма риза.

 

Тъй гола моята любов
след тебе тръгва. Да те търси.
Пространства помежду ни. Ров....
Пресичаме ги във съня си.

 

И пак си с мен. А аз трептя
в ръцете ти. Екстази тъмни.
Девойката с Косата... Тя
прибира те, преди да съмне.

 

Но ми оставяш шепа страст.
Прошепваш ми: "Ще дойда скоро!"
Съвсем обезумяла аз 
със сянката ти си говоря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...