20 июн. 2019 г., 17:00

ххх79

1K 5 7

ххх
                         На Емо

 

Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят.
А пък тъгата няма риза.

 

Тъй гола моята любов
след тебе тръгва. Да те търси.
Пространства помежду ни. Ров....
Пресичаме ги във съня си.

 

И пак си с мен. А аз трептя
в ръцете ти. Екстази тъмни.
Девойката с Косата... Тя
прибира те, преди да съмне.

 

Но ми оставяш шепа страст.
Прошепваш ми: "Ще дойда скоро!"
Съвсем обезумяла аз 
със сянката ти си говоря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...