Хиляда болки
Нека пресъхнат всички дълбоки реки,
начертали под ресниците пътища.
Нека белият сняг топла смърт да стопи,
докато към теб само омраза ме връща...
Нека всеки пулс се забавя със стотна,
докато всяка стъпка е всъщност обратно...
Нека всяка снежинка угасне самотна,
с всяка смърт - да умирам стократно...
Нека сълзите да бъдат мъртви перли,
докато всяка тишина е всъщност болка.
Нека всеки жест да чертае раздели,
докато сме свързвани всъщност дълбоко...
Нека те има за всеки миг, докато дишам,
докато в шепи събирам хиляда болки...
Нека пресен сняг на теб да мирише,
докато студена ме завият в преспи дълбоки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
