30 nov 2008, 9:50

Хиляда болки

  Poesía
925 0 6
 

Нека пресъхнат всички дълбоки реки,

начертали под ресниците пътища.

Нека белият сняг топла смърт да стопи,

докато към теб само омраза ме връща...

 

Нека всеки пулс се забавя със стотна,

докато всяка стъпка е всъщност обратно...

Нека всяка снежинка угасне самотна,

с всяка смърт - да умирам стократно...

 

Нека сълзите да бъдат мъртви перли,

докато всяка тишина е всъщност болка.

Нека всеки жест да чертае раздели,

докато сме свързвани всъщност дълбоко...

 

Нека те има за всеки миг, докато дишам,

докато в шепи събирам хиляда болки...

Нека пресен сняг на теб да  мирише,

докато студена ме завият в преспи дълбоки...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...