Хиляда рози... и свещта
Хиляда рози пръснах по леглото,
исках да си с мен в нощта,
хиляда рози пръснах по леглото,
исках във всичко да съм най-добра.
Хиляда рози пръснах по леглото,
исках да съм романтична,
хиляда рози пръснах по леглото,
не исках да съм прозаична.
Хиляда рози пръснах по леглото
бутилка със червено вино сложих,
хиляда рози пръснах по леглото,
дано пред теб не се изложа.
Хиляда рози пръснах по леглото
и капки течен шоколад,
хиляда рози пръснах по леглото
и загасих, за да настане мрак.
Хиляда рози пръснах по леглото
и запалих малка свещ,
хиляда рози пръснах по леглото,
а тя - свещта - угасна изведнъж.
Хиляда рози пръснах по леглото,
но защо угасна ни свещта -
разбрах, че хилядите рози
раздяла вещаеха, а не любовта.
Те бяха нашите минути заедно,
те бяха нашите моменти
но свещта изгасна така
както неусетно изгасва любовта.
А дори да искам да запаля пак
пламъчето на свещта,
когато тя е захабена...
никога не бих могла,
от нова свещ нуждая се сега,
от ново пламъче, което да възпламеня...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Иванова Всички права запазени
Geri благодаря за коментара,а Sorbus веднага си вадя забележка
