Нощта изтръгва из унеса безплоден...

Между съня и на времето тътена...

В плитчините на мрака отровен,

 да витае мисълта е осъдена!

За думи самотни от восък

отдавна отречен спомен изплува.

Дъхът им разкъсан и плосък,

на празната вяра робува.

Хиляди думи облещени,

под плътта горяща сноват.

За едната спасител-безгрешната,

небесата и бога кълнат

А листите, празни, протягат ръце,

чакат огризки и тихо ругаят.

Отгоре им гледа кухо лице,

продало ги всички за Раят!

"Забравата на мира е солдат!"-

въздиша размит силует.

Гласът на пресипнал, чудат,

отдавна залутан поет.