4.02.2021 г., 19:48

Хиляди снимки

742 0 0

                                              Вчера гледах много стари снимки,
                                              снимки от отминали години,
                                              дни, които тъй са си заминали
                                              има там, тъй ярко на тях има.  

                                               

                                              Дни какви ли не, лица тъй тъжни,
                                              весели има, също и гневни, 
                                              не осъждат те само отсъждат,
                                              били са цветни времената древни.

                                               

                                              Живот красиво пъстър, грозно пъстър,
                                              такъв е, с устойчивост се живее,
                                              рано да се сещаме не късно 
                                              за познато и непознато да копнеем. 

                                               

                                              Живот  пъстър и спорен, много спорен,
                                              такъв е бил, вечно такъв ще бъде, 
                                              снимките за много любови ми говорят, 
                                              снимките изневери не съдят.   

                                               

                                              Не съдят остри погледи в хубост,
                                              не съдят и всички по-леки рокли,   
                                              не съдят сърца за чувства изгубени,   
                                              не съдят дечицата за  вода от локви.           

                                               

                                              Имат място, знаят свойто място,
                                              в чекмеджето е, то се заключва,
                                              мисията им си им е ясна,  
                                              животът никога да не приключва.   

                                               

                                              Гледах ги дори няколко пъти,
                                              много пъти за толкова снимки,  
                                              с мисъл усмихната ще осъмвам,
                                              че всички нас вечно ще ни има.     

                                               

                                               04.01.21                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...