aap (Ангел)
861 3583
19.04.2017 г., 22:55 ч.

Химера 

  Поезия
203 1 2

Сълзи, отронени от вятъра.

И мисли вплетени в истерия сами...

Отчаяните вопли, питат се 

къде сърцето съгреши?

А нощите, те винаги са тъмни...

Но в тях се крие не само тишина!?

Във тях заспала е тъгата, а тя е 

дружка на твойта самота.

Човек си знае, трябва да изпитва чувства!?

Да копнее за любов... Но някак,

с болката забравя за собствения благослов.

А любовта е знак че съществуваш.

Макар от нея да боли. Готов си, жертваш се

и знаеш... Светът дори без теб ще продължи.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко са очите дето гледат със любов небето!И се молят за света!Нека разцъфтява любовта!Благодаря че се отби Гавраиле!Хубава вечер приятелю!
  • От любовта понякога боли.Но винаги я искаш дори да е Химера.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??