Химера

Poetry

397 1 2

Сълзи, отронени от вятъра.

И мисли вплетени в истерия сами...

Отчаяните вопли, питат се

къде сърцето съгреши?

А нощите, те винаги са тъмни...

Но в тях се крие не само тишина!?

Във тях заспала е тъгата, а тя е

дружка на твойта самота.

Човек си знае, трябва да изпитва чувства!?

Да копнее за любов... Но някак,

с болката забравя за собствения благослов.

А любовта е знак че съществуваш.

Макар от нея да боли. Готов си, жертваш се

и знаеш... Светът дори без теб ще продължи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Малко са очите дето гледат със любов небето!И се молят за света!Нека разцъфтява любовта!Благодаря че се отби Гавраиле!Хубава вечер приятелю!

2017-04-21T20:18:13+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

От любовта понякога боли.Но винаги я искаш дори да е Химера.
Поздрав!

2017-04-21T18:15:44+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0