Химично стихче
"Волята е това, което превръща графитите в диаманти"
Графит с диамант
до тъмната лафка.
"Как аз съм графита?
Това е минавка!
Тъй тънък и мек съм...
От натиск и страх,
щом бъда наместен,
аз ставам на прах.
Аз, глух, незавършен,
от същия род,
а ти вечно виждащ...
Но пак въглерод?"
Елмазът отвърнал:
"Такъв е света,
ти, слаб и аморфен,
попадащ в беда,
а аз, странно виждащ,
от камък и лед,
създаден невинен...
От болка свиреп…
Ти, днес, силно страдащ.
Големия праз!
Повярвай във "утре"...
И ставаш елмаз!"
~ " До следващата пролет"
© Силвена Гоман Всички права запазени