Хищници
Няма пътища напред,
няма пътища назад.
Ти си по средата ,
някъде там.
Дремеш в бездната широка,
а всъщност ти е много тясно.
Душата стяга те, а сърцето ти
лудо, бие бясно.
Мъчиш се някак , за да продължиш,
но пътя е изтрит.
Безличен си ти. . .
Да , безличен . . . и толкова сам.
Плачеш.
Нима риданието
твое някой ще чуе?
Плачеш , и плачеш , и плачеш. . .
Студено ти е.
Дали да се завиеш с онова одеало
от мечти , което си
създаде онзи ден?
Или да затвориш очи...
образите им пред тебе пак ще се явят,
на онези хора - хишници ,
раскъсващи нежната ти плът.
Ядът от теб,
с болката ти се засищат.
Късат с яростен вик,
гладни за кръв и мъст.
Можеш ли да се избавиш
от мъчението тежко
или едничко спасение
е твоята смърт?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени