Хищници

Няма пътища напред,
няма пътища назад.
Ти си по средата ,
някъде там.

Дремеш в бездната широка,
а всъщност ти е много тясно.
Душата стяга те,  а сърцето ти
лудо,  бие бясно.

Мъчиш се някак ,  за да продължиш,
но пътя е изтрит.
Безличен си ти. . .
Да ,  безличен . . .  и толкова сам.

Плачеш.
Нима риданието
 твое  някой ще чуе?
Плачеш ,  и плачеш ,  и плачеш. . .

Студено ти е.
Дали да се завиеш  с онова одеало
от мечти ,  което си
създаде онзи ден?

Или да затвориш очи...
образите им пред тебе пак ще се явят,
на онези хора - хишници ,
раскъсващи нежната ти плът.

Ядът от теб,
 с болката ти се засищат.
Късат с яростен вик,
гладни за кръв и мъст.

Можеш ли да се избавиш
от мъчението тежко
 или едничко спасение
е твоята смърт?