14.08.2013 г., 0:40 ч.

Хляб за нафора 

  Поезия
636 0 17

 

 

                              Запретнах ръкави по първи петли,

                              меся хляб в тази утрин прозрачна...

                              Любовта ми се стича по пръстите...

                              И тестото пораства – добро и голямо...

                              То е меко и топло –

                                               като вече изстрадана болка!

                              То набухва, ухае –

                                               като дълго очаквана радост!

                              То е жилаво, здраво –

                                               като самия живот!

                               Меся дълго и праведно... Хляб за нафора...

                                               Като спасение!

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??