Хляб за нафора
Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло –
като вече изстрадана болка!
То набухва, ухае –
като дълго очаквана радост!
То е жилаво, здраво –
като самия живот!
Меся дълго и праведно... Хляб за нафора...
Като спасение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
