Хляб за нафора
Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло –
като вече изстрадана болка!
То набухва, ухае –
като дълго очаквана радост!
То е жилаво, здраво –
като самия живот!
Меся дълго и праведно... Хляб за нафора...
Като спасение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
