24.01.2008 г., 16:00

Хлъзгава

997 1 26
Казваш, че отчайващо
съм хлъзгава.
Май ще се окажеш
прав.
Твърда съм,
нищо, че усмихвам се,
щом прекрачат
лимитиращия праг.

Като орех стар
и костелив,
бариерно себе си
обграждам,
грешките затварям
в стих,
в самота за дълго
ги наказвам.

Болката раняваща
зазиждам в мен,
катинарно,
 и за дълго я заключвам,
нека е самотна,
нека е във плен,
докато някой доброволно
не открие ключа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...