Jan 24, 2008, 4:00 PM

Хлъзгава

  Poetry
998 1 26
Казваш, че отчайващо
съм хлъзгава.
Май ще се окажеш
прав.
Твърда съм,
нищо, че усмихвам се,
щом прекрачат
лимитиращия праг.

Като орех стар
и костелив,
бариерно себе си
обграждам,
грешките затварям
в стих,
в самота за дълго
ги наказвам.

Болката раняваща
зазиждам в мен,
катинарно,
 и за дълго я заключвам,
нека е самотна,
нека е във плен,
докато някой доброволно
не открие ключа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...