Хлъзгава
съм хлъзгава.
Май ще се окажеш
прав.
Твърда съм,
нищо, че усмихвам се,
щом прекрачат
лимитиращия праг.
Като орех стар
и костелив,
бариерно себе си
обграждам,
грешките затварям
в стих,
в самота за дълго
ги наказвам.
Болката раняваща
зазиждам в мен,
катинарно,
и за дълго я заключвам,
нека е самотна,
нека е във плен,
докато някой доброволно
не открие ключа.
© Таня Мезева All rights reserved.

) опитни търсачи на...заключени ключове.... СТРАХОТНО Е!!!!