Нощта погълна бавно светлината
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая,
пулсира песента им с ритъм сърдечен.
Полунощ е! Слушам… познала нирвана,
този взрив от тъга и надеждата вечна.
Онемяла съм и като никога бездумна
от дивната им песен многогласа.
Докоснали невидимата струна
на моята цигулчица в душата!