Хора с дозирана обич
Когато много силно те е страх,
че някой е възможно да успее
в мечтите си, посипваш го със прах,
реки от завист пускаш да се леят.
Не може да се скрие онова,
което от душите ни извира!
Прегръдките, целувките, смеха –
прикрита мерзост винаги прозира.
Какви сте Хора, вас ще ви боли,
защото непочтеното разяжда?!
Ако сте със катранени души,
с отрова ще гасите свойта жажда.
А щом и обичта ви е с предел,
започваща от портата пред къщи.
Дозираната обич, „друже смел“
е признак – тя на теб не е присъща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
