dansyto

843 резултата

Пречистване, кармичен стон и дъжд

Подгизнах в тоя дъжд и вече знам,
следите от сълзите не остават.
Земята е единственият храм,
а там се плаче и се прошка дава.
Вървя подгизнал, костите ми чак ...
135 3 2

Обич и смелост

Аз в очите ти откривам,
най-магическото синьо.
И безумно се опивам
с благодат, че теб те има.
Разпилявам парещ поглед ...
344 3 2

Всеки сам за себе си решава

Ищах пламти в очите ни и днес,
душите ни разгарят се немирно.
Не сме дарени сякаш със финес,
не сме с жакетче – а ла франка стилно.
Балканци сме и доста ни личи, ...
238 2

Есен

Очаквах ли те, Есен? Откога
жадувам хладни вихри да вилнеят!
Не вярвам, но е истина това –
след всяка есен Слънцето линее.
Захлупваш мен – в душата вътре, там ...
157

Вървя ...

Вървя и няма път назад,
обърна ли се - тъмна бездна.
Пред мен безкраен листопад,
прозиращ под небето звездно.
Очите ми от сухота ...
221 2 9

Предесенно съдбовно

Предесенно е, жарките лъчи
на Слънцето – по кожата ми парят.
И някак си по нищо не личи,
че лятото безропотно прегаря.
Безумно стене жадната земя, ...
156 1

Там събират се душите...

Тръгни когато има светлина,
не ме наказвай с танц на силуета,
решил да ме остави през нощта.
А чувствам го със същността си клета.
Ще бъде тежко знам, ще бъде край – ...
241 3

Аз съм стара душа

Аз съм стара душа
и усещам тъй силно –
в мен напират слънца
от вселени фосилни.
Аз съм стара душа ...
260 2 5

Преди обичах дъжда

Преди обичах дъжда,
приемах капките нежни,
като целувки с плътта
на сън изпълнен с копнежост.
Преди обичах дъжда, ...
166

Есенни листа

Събрали са жаравата на Слънце,
на Слънце с бясна дързост, полудяло.
А долу на земята, всяко зрънце
жадува допир в меко одеяло.
Но всичко е в червено-жълти краски, ...
228 3

За Август има хиляди слова

За Август има хиляди слова -
та той е сладостта на всяко лято.
Прегръдката на мека топлина,
мечта с криле на подранило ято
За Август има хиляди слова – ...
245 4 3

Юлски грохот

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...
188 1 2

Не разчитам на следи

Едва е юни, а листата капят
и няма пъпки, няма плодове.
Нима изпратил някой е проклятие –
сам се прегръщам с двете си ръце.
Усещам студ, макар да е горещо – ...
242 1 2

Звездопадно

Има ли магични звездопади,
ако ти не си един от тях?
Няма как сърцето да забрави,
твоя искрено-докосващ смях.
Няма как плътта да не жадува, ...
278 1 1

Разврат в сегашен стил

Развратът – туй е доста друго нещо,
поне по моето мерило днес.
Развратно е – и кротко, и горещо,
да лъжеш и подмолничиш с финес.
Да правиш тънки меркантилни сметки, ...
265 2

Разпилях се в светлина

Разкъсах се и сам се разпилях -
по хълмове, по пътища, по урви.
Превърнах се в частици светлина,
които дръзко в тъмното се втурват.
Не, няма този път да позволя, ...
286

Усещам тръпките ти, пролет

Какъв е този люляков порой,
лилаво-бял с ухание на страст?
Все още търся, за да зная кой,
дарил е теб с безмерно-дивна власт?
Откривам те във дюлевия цвят, ...
340 2 11

Разпилени отрязъци живот

Събуждане, изтръпване, мираж.
Полулюбов, безискреност и кикот.
Парфюм издайник, стъпки по паваж.
Престореност – в загриженост обвита.
Изхвърлен нов матрак в контейнер стар. ...
337 1 6

Където кръстопът е, там стоя

Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? – ...
397 2 5

Пиянството на една пролет

Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...
397 2 3

Жажда

Не ме е питал някой да се раждам
и явно друг чертае тез дела.
Дойдох, светът погледнах го и жажда
обзе ме – непозната досега.
Но жажда не за вино или бира ...
396 2 2

Ще бъде Пролет

От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет ...
419 3 7

Полет с теб

Намирам те и после те изгубвам,
сънувам те, че пак стоиш пред мен.
И пролет е, и цветно е, и хубаво,
и няма край на този слънчев ден.
Жадувам те, защото си неистинска, ...
403 3 6

Пронизващо, до болка...

Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия ...
349

Февруарско утро

Изгрява февруарското небе
и бавно се отърсва от мъглите.
А всеки хълм проблясва в цветове
от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.
Дърветата обвити в скреж мълчат ...
559 2 5

Още колко ...

Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи ...
485 2 4

Лежерно време, сякаш пред разлъка

Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...
546 3 6

Ти виждаш ли

Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ ...
590 1 2

Поетите в забвение умират

Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...
488 2

Вървя, октомври е ...

Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.
Вървя и вдишвам пепелната прах, ...
828 4 6

Ех, есен моя ....

Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти ...
610 1 2

Кръстопътна нетленност

Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...
661 4 2

Сърцето има скрити дарби

Крилата са за птиците, така е –
човешкото летене значи друго.
Човешкото летене … е омая,
то е мистично – тайнствена заслуга.
Аз неслучайно бродих в сто пътеки, ...
826 2 11

Вятър - лек и реещ

Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил, ...
586 2 7

Пиша ...

Толкова години вече пиша,
думите подреждат се сами.
В мраз и в пек, във буря и във киша,
търся тайнства, кодове, следи.
Много болки в думите ми има, ...
569 2 1

Кажи ми твойто име … или не

Кажи ми твойто име ... или не,
сега като помисля, по-добре,
май искам, тъй загадъчна да бъдеш –
очите ти са грейнало небе!
Кажи ми твойто име … или не, ...
598

Аз те викам

Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен, ...
629 3 2

Такава остани ...

Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...
627 3 5

Една мечта

Кога една мечта намира брод,
кога открива вярната посока?
Не чака ли разтърсващия зов
на обич - всеобхватна и дълбока?
Една мечта се ражда във сърце ...
589 3 2

Ще чакам

Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата – ...
588 3