13.02.2015 г., 21:58  

Хората

448 0 1
        ****************************  

"Колко много истини има на този свят. И колко много личности.

Има. Но не всички от тях са истински.

Забелязвал съм маските им и някои даже са ми харесвали на поглед.

Изглеждали са, но не са били... И все пак съм ги запомнил.

Съзнанието ми е пълно с образи. Някои се смеят, други плачат, а трети се смеят и плачат, но не се променят. Те са такива като себе си и стават уж други, но са в белези!

Виждам ги, познавам ги, браздите по лицата издават ги. Смея се на безумието им и страдам от думите им, но не ги мразя.

Те разказват истории като моята и други. Навсякъде са със собствените си глави и с очите, които те гледат, и с устите, които говорят. Но са там.

Съществуват. Като мен и те пътуват. 
Хората идват и си отиват и единственото, което не трябва да правят е да се опитват да разбират живота, просто трябва да минат по пътя.

И аз минавам, но ми се струва, че е бавно. А понякога е много трудно.

И никой не ми помага, и никой не ми пречи, за това съжалявам

Всъщност само за това. Не виждам никого до мен, усещам някого, понякога някъде около мен.

И пак вървя в пространството, тръгнах, за да стигна до някъде. Стигнах, после пак тръгнах и докато се усетя, се бях върнал в началото..

Като кръг е и аз не мога да се загубя, но някой ден ще се събудя."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бруно Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...