13.02.2015 г., 21:58  

Хората

447 0 1
        ****************************  

"Колко много истини има на този свят. И колко много личности.

Има. Но не всички от тях са истински.

Забелязвал съм маските им и някои даже са ми харесвали на поглед.

Изглеждали са, но не са били... И все пак съм ги запомнил.

Съзнанието ми е пълно с образи. Някои се смеят, други плачат, а трети се смеят и плачат, но не се променят. Те са такива като себе си и стават уж други, но са в белези!

Виждам ги, познавам ги, браздите по лицата издават ги. Смея се на безумието им и страдам от думите им, но не ги мразя.

Те разказват истории като моята и други. Навсякъде са със собствените си глави и с очите, които те гледат, и с устите, които говорят. Но са там.

Съществуват. Като мен и те пътуват. 
Хората идват и си отиват и единственото, което не трябва да правят е да се опитват да разбират живота, просто трябва да минат по пътя.

И аз минавам, но ми се струва, че е бавно. А понякога е много трудно.

И никой не ми помага, и никой не ми пречи, за това съжалявам

Всъщност само за това. Не виждам никого до мен, усещам някого, понякога някъде около мен.

И пак вървя в пространството, тръгнах, за да стигна до някъде. Стигнах, после пак тръгнах и докато се усетя, се бях върнал в началото..

Като кръг е и аз не мога да се загубя, но някой ден ще се събудя."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бруно Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...