са свикнали да обясняват преди да попитат -

да започват с оплакване и обяснения за причините,

с оправдание за какво се е случило междувременно

и за „колко се чувствам виновен“ или каквото там предстои.

Хората, които познавам,

не могат да се оглеждат, не гледат, не виждат и

без никакви (съответно общи) съображения –

чуват само себе си и собствения си монолог.

... и понеже се опитвам да обобщавам...

това е навсякъде (покрай мен поне),

най-вероятно аз да съм сбърканата и да не съм си на мястото.

yd