са свикнали да обясняват преди да попитат -
да започват с оплакване и обяснения за причините,
с оправдание за какво се е случило междувременно
и за „колко се чувствам виновен“ или каквото там предстои.
Хората, които познавам,
не могат да се оглеждат, не гледат, не виждат и
без никакви (съответно общи) съображения –
чуват само себе си и собствения си монолог.
... и понеже се опитвам да обобщавам...
това е навсякъде (покрай мен поне),
най-вероятно аз да съм сбърканата и да не съм си на мястото.
yd