Хората не се променят
729
0
0
От пропилени дълги дни
дом фантом ти построи,
покрива - от куп лъжи,
а стените - от мечти.
Като рицар с кон невеж
вятър гониш ти навред,
мелници са ти в главата,
не осмисляйки нещата.
Докога така безгрижен
обещаваш ден след ден,
а годините отлитат,
вятър вее пак над теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Йорданова Всички права запазени
