28.07.2023 г., 12:10  

Хората по дребни гащи...

686 7 22

Кихам, кашлям посред лято,
вече хич не се търпя,
ама тъй ще е, когато,
пред хладилника ни "спя."

Хората по дребни гащи
са на плаж и на море.
Гърлото така ми дращи,
викам: — Мъжо, ще се мре!

 —"Леле, жено, тъй си бледа
и гласа си променѝ."
—Кучи сине, сладоледа,
кой ми носи с:  — "На, хапнѝ?"

Хем да стана на камила,
хем и да се отървеш.
Пипна ли те, майко мила!
Сто метли ще отнесеш!

А морето? Забравѝ го!
Мацките ли? А, и тях!
С нос лилав, като индиго,
за̀лудо ли аз лежах?  

Хей сега ще ти покажа,
три килима - за пранѐ
и ще е като на плажа.
Е, почти... или пък не...

 

https://youtu.be/hpkNt2rrMo8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тя щурЕтията, (както казваше един колега) много помага, Смуути. Когато ми е супер, ултра, хипер гадно, както сега ( на Маги от магия ѝ откриха епилепсия), имам само три "патерички" - музиката, писането и чувството за хумор. Падаш, ставаш, оглеждаш се колко си станал за резил, облизваш си раните и продължаваш. Лия, чакам!
  • 😂😂😂 Ох, Наде, щура си и това си е!
    Тъкмо прочетох "Живее ми се" и сега това, знаеш ли как съм се смяла, то как да не ти се живее така
  • Боже, дай ми търпение. И ако може веднага!
  • Хммм,Наде,
    Хармански метли, колкото искаш...само напоследък много китайски се нароиха, та...чакай да закаля българската да се не чупи и ще ти пратя родно производство, калена във вихрушките на вещерките.
  • Благодаря ви, момичета! Така ще е, Лия, така ще е. Нито се вясваш, нито харманска метла ми изпращаш...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...