6.06.2013 г., 10:28 ч.

Хотелската стая 

  Поезия
802 0 7

Задимена от цигарен дим стая,

пепелник с пожълтял отровен фас...

В стаята малка стоя и мечтая

и пуша в греховен екстаз.

 

По стените няма картини,

само един остарял календар.

Сгрешени и отдавна отминали зими...

и списък с хотелските вещи.

 

Хотелска стая. Мръсна и мрачна.

Колко похот е имало тук,

колко страст и колко зими и студ.

Съдби по пода само в крачка.

 

Прозорецът затворен стои,

пожълтял с дебела завеса.

Не го отварям, за да не влизат мухи

или стонът на някоя псевдо метреса.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...!
  • Съгласна съм, Виктор! Като се има и предвид това, че обожавам предметния свят....той показва страшно много...
  • Няма неодушевени предмети. Всяко нещо до което се докосва нещо живо оживява. А хотелските стаи виждат толкова много....
  • Благодаря, Костадин!
  • Изстрадан стих! От теб и мисля, че и от много други.
    Имаш безспорен поетичен дар!
  • В дните ми, когато ми се налагаше да ползвам този така измършавял хотел в студентските си години- не беше!
  • Ама пушенето на закрито май беше забранено!
Предложения
: ??:??