6.06.2013 г., 10:28

Хотелската стая

1.2K 0 7

Задимена от цигарен дим стая,

пепелник с пожълтял отровен фас...

В стаята малка стоя и мечтая

и пуша в греховен екстаз.

 

По стените няма картини,

само един остарял календар.

Сгрешени и отдавна отминали зими...

и списък с хотелските вещи.

 

Хотелска стая. Мръсна и мрачна.

Колко похот е имало тук,

колко страст и колко зими и студ.

Съдби по пода само в крачка.

 

Прозорецът затворен стои,

пожълтял с дебела завеса.

Не го отварям, за да не влизат мухи

или стонът на някоя псевдо метреса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...!
  • Съгласна съм, Виктор! Като се има и предвид това, че обожавам предметния свят....той показва страшно много...
  • Няма неодушевени предмети. Всяко нещо до което се докосва нещо живо оживява. А хотелските стаи виждат толкова много....
  • Благодаря, Костадин!
  • Изстрадан стих! От теб и мисля, че и от много други.
    Имаш безспорен поетичен дар!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...