Храм
Моят дом е моята молитва.
Тя е като майчина сълза - утеха.
Всичко родно - свято и реликви -
пазя уморен в днешните пътеки.
Моят дом е моето мълчание.
Като детски поглед - светлина.
Всичко земно - радости, страдания -
носи вик за повече човещина.
Моят дом е храмът за обич.
Като женски ласки - приют
ЗА ТОПЛИНА.
Нищо в душите там не се отрича,
но призван е да не дава имена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Айдън Софуев Всички права запазени
!