6.03.2020 г., 7:15 ч.

Храм 

  Поезия » Философска
576 0 0

Вратите на храма отдавна са затворени
и отвсякъде пълзят стонове отровени,
забравено е вече как се палят свещи
и звънът камбанен отказва да се вмести.

Ридаят тишини с молби горещи,
отмиват вопли по останките зловещи,
пристъпват бавно часове в дни
и безупречно редуват се паузи и ритми.

Забулват се в сенки радости далечни,
крият страшни тайни зад напукани стени,
такава е повелята на отците вечни
и невъзможно е да спасят прокълнатите от преди.

Тук отдавна са замлъкнали и птичи песни,
изтънели са крясъците на феникси небесни,
дали това е наказание за онези събития предишни,
които не приеха и капчица от истините.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??