28.04.2019 г., 18:14

Христос Воскресе

695 2 3

Кого да разпнем - питаше Пилат.

 Кой тежката присъда заслужава?

Демократичен беше този свят

и пощади престъпника Варава.

 

Пилат с вода, ръцете си преми

за да остане чист от греховете.

Народът, сам избра и сам реши.

Народът закрещя - Иисус, разпнете!

 

Така решихте и така ще е! -

Пилат, остана чист извън тълпата.

С венец от тръни и с едно осле,

Учителят изкупваше вината.

 

Той сам помъкна кръста, към върха.

Кървавите дири, път чертаха.

Да Му помогне, никой не посмя.

Замерваха Го, плюха и се смяха...

 

Страданието, никой не видя.

Доволни, че спасили са Варава,

не знаеха, че всъщност без душа,

човекът, свойта участ заслужава. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Атеист съм, от Бога проклет,
    та, Пилат хич не ме и вълнува...
    Но, ако някой честен поет,
    реши откровено да псува -
    аз по човешки, бих го разбрал
    и бих го дарил, и с овации,
    когато сам. е това преживял,
    без ретуширане -
    на духовни фрустрации.
  • Много хубаво хубаво стихотворение
  • Този мъдър стих е като струя вода сред пустинята на бездарието и посредствеността! Аплодисменти!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...