28 abr 2019, 18:14

Христос Воскресе

  Poesía
696 2 3

Кого да разпнем - питаше Пилат.

 Кой тежката присъда заслужава?

Демократичен беше този свят

и пощади престъпника Варава.

 

Пилат с вода, ръцете си преми

за да остане чист от греховете.

Народът, сам избра и сам реши.

Народът закрещя - Иисус, разпнете!

 

Така решихте и така ще е! -

Пилат, остана чист извън тълпата.

С венец от тръни и с едно осле,

Учителят изкупваше вината.

 

Той сам помъкна кръста, към върха.

Кървавите дири, път чертаха.

Да Му помогне, никой не посмя.

Замерваха Го, плюха и се смяха...

 

Страданието, никой не видя.

Доволни, че спасили са Варава,

не знаеха, че всъщност без душа,

човекът, свойта участ заслужава. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Атеист съм, от Бога проклет,
    та, Пилат хич не ме и вълнува...
    Но, ако някой честен поет,
    реши откровено да псува -
    аз по човешки, бих го разбрал
    и бих го дарил, и с овации,
    когато сам. е това преживял,
    без ретуширане -
    на духовни фрустрации.
  • Много хубаво хубаво стихотворение
  • Този мъдър стих е като струя вода сред пустинята на бездарието и посредствеността! Аплодисменти!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...