Взирам се с тъга,
но виждам само тъмнина!
Няма проблясък
- нито трясък!?!
А трябваше да има светлина
като млечна топлина.
Но сякаш заровен съм във пясък
и не чувам дори крясък!
Тогава си казах, че просто сънувам... мислите, че е стих ли? - глупости!
Не е стих,
защото днес всичко се пука
в малка пролука,
наречена яйце
и го правим от сърце!!!
© Сергей Александров Abi G Всички права запазени