21.09.2007 г., 10:06

ХРУМКА

860 0 5
 

Слушаш песен позната.

Тананикаш рефрен.

С пръсти ровиш в косата,

но си някак сломен.

Във студени завивки

как се ляга сега?

Сложих нова покривка,

а вечерям сама!

Любовта ти измамна,

твърде бързо изтля.

Вечер тихо-прощална.

Няма как да простя.

Казвам "сбогом", не питам .

Нямам друга вина.

Дълго в нищото скитам.

Преоткрих самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гера Гера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...