Слушаш песен позната.
Тананикаш рефрен.
С пръсти ровиш в косата,
но си някак сломен.
Във студени завивки
как се ляга сега?
Сложих нова покривка,
а вечерям сама!
Любовта ти измамна,
твърде бързо изтля.
Вечер тихо-прощална.
Няма как да простя.
Казвам "сбогом", не питам .
Нямам друга вина.
Дълго в нищото скитам.
Преоткрих самота.
© Гера Гера All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
