Хубав ден
Зората сутрин ме целува
и хубав ден ми пожелава.
В зенита слънце ме милува
с ръцете си, като жарава.
Врата ми залеза отваря
и ме прибира за почивка.
Нощта със мене разговаря
и слага чаша на покривка.
Звездите висват на небето -
нощта ми става дискотека.
Усмихнат тръгвам накъдето
ме води лунната пътека.
Нощта е моя до зората,
когато всичко се повтаря.
А аз на сянка под лозата
чета на Любовта буквара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
