ellyst (Ели)
136 867
29.06.2011 г., 22:10 ч.

Художник 

  Поезия
741 0 6

По тротоара се препъва дъжд сепнат, неспокоен.
Небето облаците сгъва  и тръска ги отгоре ми.
А там, на този тротоар, художник е приседнал –
тъй мълчалив, библейски стар, но се усмихва ведро.
Край него, в мократа мъгла, покрити със найлони
пламтят във цвят пет-шест платна и сивотата гонят.

Вали дъждът, а той стои. Градът тече край него.
Сред глъч от хора и коли изглежда тъй нелепо –
с протрити дънки, пъстър шал и мокър като гарга,
край него – сив пейзаж във кал, а той със блуза ярка.
Дори косата му, уж сива, уж мокра и полепнала,
изглежда сребърно-красива. А мислите му – цветни.

До него спрях, сетила нужда от цвят в деня безцветен. 
Погледна, сякаш  се пробужда... И спря пороят летен.
Градът, до скоро монохромен, поруменя от слънце.
Художнико, дай ми за спомен от мислите си зрънце.
За следващ дъжд ще го запазя – ако ми стане сиво.
Тогава, даже в кал да газя, ще бъде кал красива.

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз си взех за спомен малко цвят.
  • Благодаря Редактирах първите две строфи, заради ритъма. И се извинявам заради наивните външни рими (слънце-зрънце например - бърка ми във здравето, но не се сетих за нищо друго)
  • Хубаво е!
  • И от мен поздравления! Много ми хареса!
  • Поздравления за хубавото стихотворение, Ели!
Предложения
: ??:??