Художник
Рисуваше ги винаги различни.
Ту смешни,
ту плачещи,
превзети,
лаконични,
но никога красиви.
За него правите оставаха си криви,
а кубовете колела.
Превръщаше червеното във синьо,
а черното във бяло на мига.
И никога не спираше.
Сънуваше със четка във ръка.
Вълнуваше очите
и караше сърцето да лети.
И аз исках като него
да ги виждам,
тъй както виждаше ги той.
На малкото дете да дам усмивка,
на тъжния герой медал,
на болния утеха
и музика на глухия,
на слепия дъга,
на себе си надеждата,
на него светлина.
Рисуваше с пръсти
по изпотените стъкла,
по пясъчника
на площадката
тъй близо пред дома.
Рисуваше душите им,
лицата им не ги познаваше
и себе си дори не виждал до сега,
едва ли някой знаеше за неговата слепота.
Наричат го художника,
художника на тъжните сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
