Кiara (Киара)
182 300
14.11.2006 г., 10:15 ч.

Художник 

  Поезия
641 0 6

Рисуваше ги винаги различни.

Ту смешни,

ту плачещи,

превзети,

лаконични,

но никога красиви.

За него правите оставаха си криви,

а кубовете колела.

Превръщаше червеното във синьо,

а черното във бяло на мига.

И никога не спираше.

Сънуваше със четка във ръка.

Вълнуваше очите

и караше сърцето да лети.

 

И аз исках като него

да ги виждам,

тъй както виждаше ги той.

На малкото дете да дам усмивка,

на тъжния герой медал,

на болния утеха

и музика на глухия,

на слепия дъга,

на себе си надеждата,

на него светлина.

 

Рисуваше с пръсти

по изпотените стъкла,

по пясъчника

на площадката

тъй близо пред дома.

Рисуваше душите им,

лицата им не ги познаваше

и себе си дори не  виждал до сега,

едва ли някой знаеше за неговата слепота.

Наричат го художника,

художника на тъжните сърца.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!!!Браво от мен! Хенри
  • Все едно е в паралелен свят, по-истински от този на виждащите, показва им го неусетно и постепенно ги прави по-добри, страхотно е. А той си е такъв, не им натрапва нищо... Възхищавам ти се.
  • Превъзходно!!!
    Поздравявам те,Киара!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Киара!!!
  • Художник на тъжни сърца...Много хубав стих Киара!
    Много ми хареса!
    Браво!!!
  • ...Вълнуваше очите
    и караше сърцето да лети.
    ...Рисуваше душите им,
    лицата им не ги познаваше...

    Тъжно ми звучи, но има свое излъчване!
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??