Художник
Рисуваше ги винаги различни.
Ту смешни,
ту плачещи,
превзети,
лаконични,
но никога красиви.
За него правите оставаха си криви,
а кубовете колела.
Превръщаше червеното във синьо,
а черното във бяло на мига.
И никога не спираше.
Сънуваше със четка във ръка.
Вълнуваше очите
и караше сърцето да лети.
И аз исках като него
да ги виждам,
тъй както виждаше ги той.
На малкото дете да дам усмивка,
на тъжния герой медал,
на болния утеха
и музика на глухия,
на слепия дъга,
на себе си надеждата,
на него светлина.
Рисуваше с пръсти
по изпотените стъкла,
по пясъчника
на площадката
тъй близо пред дома.
Рисуваше душите им,
лицата им не ги познаваше
и себе си дори не виждал до сега,
едва ли някой знаеше за неговата слепота.
Наричат го художника,
художника на тъжните сърца.
© Киара All rights reserved.
