Художнико
Ето и едно от любимите ми... Дано ви хареса!
Разкопчавам горнището си бавно
и го пускам в краката ти да се влачи...
От очите ти отпивам мълчаливо и жадно,
а сърцето ми за твоето моли и плаче!
Копче по копче панталоните ми се свличат
и те безжизнено падат на земята...
Всички струни в мене те обичат -
дошъл е май часът ни за разплата!
Разголих пред теб всичките си чувства,
в очакване тръпна притихнала, онемяла...
Сърцето ми в бясен галоп препуска,
а ти намяташ раменете ми с одеало!
Художнико, не просто тяло ти предлагам!
Жалко, не си разбрал моята мисъл!
Чувствена обвивка то представлява,
така най-великият поет го е описал...
Божествено съвършенство от плът,
по-грешна от тази на девица!
Грешницата сама избира своя път,
тя е на собствените си болки кралица!
В съвършен пъзел, изтъкана от тайни,
по нея се прехласват всички мъже!
И ако мислиш, че те лъжа за тайнствата омайни
сложи на врата ми най-дебелото въже...
Но от голотата ми не се смущавай,
махни от раменете ми плътната завивка!
Ако съм те притеснила, художнико, прощавай,
но изкуството не знае що е почивка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Петрова Всички права запазени
