23 mar 2007, 12:54

Художнико 

  Poesía
833 0 3

Ето и едно от любимите ми... Дано ви хареса!


Разкопчавам горнището си бавно
и го пускам в краката ти да се влачи...
От очите ти отпивам мълчаливо и жадно,
а сърцето ми за твоето моли и плаче!


Копче по копче панталоните ми се свличат
и те безжизнено падат на земята...
Всички струни в мене те обичат -
дошъл е май часът ни за разплата!


Разголих пред теб всичките си чувства,
в очакване тръпна притихнала, онемяла...
Сърцето ми в бясен галоп препуска,
а ти намяташ раменете ми с одеало!


Художнико, не просто тяло ти предлагам!
Жалко, не си разбрал моята мисъл!
Чувствена обвивка то представлява,
така най-великият поет го е описал...


Божествено съвършенство от плът,
по-грешна от тази на девица!
Грешницата сама избира своя път,
тя е на собствените си болки кралица!


В съвършен пъзел, изтъкана от тайни,
по нея се прехласват всички мъже!
И ако мислиш, че те лъжа за тайнствата омайни
сложи на врата ми най-дебелото въже...


Но от голотата ми не се смущавай,
махни от раменете ми плътната завивка!
Ако съм те притеснила, художнико, прощавай,
но изкуството не знае що е почивка!

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??