25.01.2017 г., 14:03

Художникът

489 0 4

ХУДОЖНИКЪТ

 

 

 

С простота дъждът изми очите ти

и  душата ти вече е чиста.

Друг по нея ще рисува мечтите си

и ще пие от твоята истина!...

 

Платното е до основата почистено –

не е останала  старата мъка.

Душата  ти  блести пречистена,

окъпана от обич, не от разлъка.

 

Разцъфнала като пролетно цвете –

очакващо на живота топлината –

в очите ти надеждата свети,

усетила вкуса на свободата.

 

Художник е животът. Той рисува

върху душите ни своя картина

и с багри различни флиртува –

пролет, лято, есен или зима!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...