Хулиганът
Хулиганът
Извиках те с първия си вик.
Усмихнах се с най-милата усмивка.
Протегнах ти ръце. Навънка зазори.
Съдбата тайно ни събра завинаги.
В мечтите ми си бил единствен ти.
Понякога ме глезеше от обич,
а някога ме гледаше с насмешка.
Когато те забравих, ми прости.
А пролетта за нас бе като нова дрешка.
Показваше ми много красота.
Често побеждавали сме двамата.
По прави пътища ме водеше с лекота.
Губили сме се сред бурените на измамата.
Познах страха и болката от обичта –
от раните, които бавно заздравяват.
Разлюбвах те. Но ти не ме напусна.
Все така при мен наивно се завръщаше.
Ти си остана романтичен хулиган,
а мен в кокетка често ме превръщаше.
Приятелю, единствен мой – Живот-
с теб ще останем двамата - до Края.
Когато трябва да се разделим,
ще стиснем пак ръцете си - накрая.
Ти мил бъди!
Тръгни си изведнъж.
Какво пропуснах – премълчи,
защото аз го зная…
Wali /Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
