31.03.2009 г., 16:30

Хванахме зеленкото...

1.2K 0 13

Весел празник у Цръвулци настана,

пролет е, нема връчане,

ей гу на, зеленее се бустано,

пай че има леб за ручане!

Весели мумите, с нове фустане,

украсия кащята, с връбови ветки,

сека тражи, назад да н' остане

кръшат снагите, убавице кокетки.

Косичници блескат,

с панделки, на плитки,

по раменете се меткат,

като палави рибки.

Венци се вията с пъстри китки,

ей я връбница, чука на вратите,

сръцата трепкат от закачливи усмивки,

наричане и вричане... големи са мечтите!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пролетно весело...
  • И на мен ми стана примаверино!
  • Само така, нека ни върви на зелено,
    а мечтите ни да са волни и красиви,
    щом е пролет, да си тъжен е строго забранено...!
    Прекрасен стих!
    Поздрави за оригиналната поетеса!
    Както винаги, даряваш слънчево настроение!
    БЪДИ!
  • Они,наще Цравулци де,
    се изпдепцаа и станаа сувременни,
    ич ги не брига
    световната криза,
    гледат си кефу,
    аку чи Абуригения
    я сравния с кенефу...
    Такива ми ти едни работи...
    Благодаря на всички за милото отношение. Благодаря ви за съпричастието към моя хумор, за жалост отдолу е тъжната българска картинка... Нека е весела и продуктивна тази пролет и да доживеем да се събуди духът на нацията ни!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...