2.04.2008 г., 19:31 ч.

Хвърчило 

  Поезия » Любовна
878 0 12
 

 

Устните ти са хвърчило

и навярно кордата им аз държа,

щом по-далече не отиват

от челото ми, бузите, врата.

Целуват поривно и волно,

по мен се реят - в тишина,

приплъзват се по лицевата плоскост,

надолу, докато се закачат

в горещите, червени рамки

на устните ми - алена зора,

да смесят вкусове и жаркост,

минутно да ме обгорят,

дорде отново ги отвее

копнежния ти, топъл вятър

и пак по кожата поемат,

до рамена... и по-нататък.

Из всичките ми, мъжки небеса:

Лети! - простори в мен открила.

Устните ти носят любовта,

устните ти волно са хвърчило.

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??