12.01.2005 г., 11:52

И аз...или на 24

1.4K 0 4
А бях малка....
И все още съм...
И винаги ще бъда...
Малкото момиче, което отказва да порасне.


Минават днес няколко часа,
има – няма 24, 
и правят денят маломерен.

Минават днес няколко дни,
има - няма 31 ,
и месец си имаме вече.

Минават днес няколко месеца,
има – няма 12,
и ето ти нова година...

Минават днес ,
има – няма 24 години,
един ден посред лято ...
И аз...

***
Днес ли?
-да днес!
-Но защо? Не бързам, хайде да почакаме...
-О, не, никой не чака... още по-малко аз
-А едно изключение?
-Какво печеля от него?
-Ами ...
-без изключения..

години вятърни
прашни минути
часове влажна мъгла
не чакат
не пропускат
идват така нежелани..
идват неканени
нахълтат с взлом в един
толкова малък живот
оставете ме
нека порасна преди да съм остаряла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми определено
  • Още от малка винаги си мечтаех да не порасвам. Уви, кой ли ме слуша.
    "нека порасна преди да съм остаряла"..хареса ми.
  • Харесва ми!
  • Много интересна творба. Браво Катина! 6 от мен с усмивка.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...