"И без него"
| Аз знаех, че си с друга в онзи миг и болка силна ме изгаряше. Аз знаех подлите лъжи, аз знаех, но всичко се повтаряше. Замина ти онази вечер, сълзите мои не видя, не разбра, че те обичам, че всичко си за мене на света. Сама останах в тъмнината да чакам пак да зърна твоите очи И дни наред посрещах Самотата, тя приятелка ми бе и всичко с нея споделих. Тя ме разбираше и болката със мен делеше, сълзите мои бършеше с ръка. Тя за теб не ми говореше, а казваше ми гордо да вдигна глава, вярата да не изпускам, да я пазя в себе си до смъртта. Не й повярвах, че мога да се справя, че мога да забравя любовта. Не й повярвах, нищо не й казах, а тя не спря да ми говори за това. И пак цигара след цигара палех, в дима отново виждах твоите очи, не спирах всеки миг да чакам на вратата да се появиш. Така болеше ме, не вярвах във нищо аз на този свят, обичах те и само тебе виждах всеки час. Сега, когато пак те срещам, след две години самота, дори не мога и да те позная, Господи, ти ли си това? Изглеждаш друг и вече не изпитвам онези чувства от любов. Изглеждаш друг и болка силна чета във твоя поглед нов. Докосваш ме и молиш ме за прошка, от мен не искай ти това, не те обичам вече, във друг съм влюбена сега. Прегърнах те, притиснах до сърцето, което две години в самота за тебе биеше и страда, че обърна гръб на любовта. „Недей да страдаш ти, върви си и гордо изправи глава, вярата дълбоко в себе си пази, не я изпускай до смъртта! Това ми каза Самотата преди време, когато беше ти далеч от мен, сега го казвам аз на теб, върви си и без мен ще си щастлив, някой ден!" След тези думи плахо ме погледна, сълзи видях във твоите очи, а на раздяла тихо ми прошепна: „Завинаги ще те обичам, запомни!" Това е, аз което исках да напиша, в онази нощ изгубих всичките мечти, но в мене Вярата остана и днес щастлива съм със друг, но никога не ще забравя неговите две очи! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
