На моят кораб котвата е скъсана
пристанище не търся, нямам брегове
платната ми са дрипи, мачтата-пречупена
и вятър нямам- да ме поведе.
Аз често идвам къс по къс
и често наведнъж си тръгвам
не ме разбирай и не вярвай в мен,
аз мен дори самоизлъгвам.
Не казвам добър ден и чао няма да ти кажа,
но ако искаш ти ми говори,
поне това го мога- слушам
и думи, и въздишки и лъжи. ...