И... Душа раздрана
Соната ридае ноти последни,
в ъгъла китарата, ревниво смълчана,
стене пианото под пръсти вдървени,
отразява огледало лицето печално.
Тетрадка с ноти и портретът...
до него роза и камертон,
чехлите, очакват те до канапето...
Отрони пианото последен стон.
Повтарям сонатата любима,
с поглед, зареян към звездите
и не зная там една наша дали има,
а теб те няма, за да питам.
Отлетяха дните на пролет родилна,
останах в света ни интимен, с китара и пиано,
мечти щастливи в този свят меркантилен,
сърцето още с надежда и... Душа раздрана!
в ъгъла китарата, ревниво смълчана,
стене пианото под пръсти вдървени,
отразява огледало лицето печално.
Тетрадка с ноти и портретът...
до него роза и камертон,
чехлите, очакват те до канапето...
Отрони пианото последен стон.
Повтарям сонатата любима,
с поглед, зареян към звездите
и не зная там една наша дали има,
а теб те няма, за да питам.
Отлетяха дните на пролет родилна,
останах в света ни интимен, с китара и пиано,
мечти щастливи в този свят меркантилен,
сърцето още с надежда и... Душа раздрана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
