И ето ти дочака със своите очи да видиш умирането на света.

След него друг роди се, възкръсна сякаш нов от пепелта.

Грешки стари да поправи, това бе неговата цел

и начало ново да постави, отвъд стария предел.

Но ето че така не ще да се получи,

усилията напразни сякаш са били,

уж напред вървим, но крачките назад правим,

изглежда сякаш даже и не ги броим.

Поглеждаме на ляво, поглеждаме на дясно,

светът пред погледа минава нов и див.

Променен ли е, или така изглежда само?

Не можем еднозначно да решим.

Така е, променен изглежда,

някак нов, по-цветен, по-добър.

Опитва той да ни залъже да не видим,

че грешките все същи си седят.

Промяна няма, тя илюзия добра е,

прикрита зад поредната лъжа.

За жалост истина това е,

не се е променил света.