Nov 3, 2016, 12:23 PM

И ето ти дочака със своите очи да видиш

  Poetry
929 1 0

И ето ти дочака със своите очи да видиш умирането на света.

След него друг роди се, възкръсна сякаш нов от пепелта.

Грешки стари да поправи, това бе неговата цел

и начало ново да постави, отвъд стария предел.

 

Но ето че така не ще да се получи,

усилията напразни сякаш са били,

уж напред вървим, но крачките назад правим,

изглежда сякаш даже и не ги броим.

 

Поглеждаме на ляво, поглеждаме на дясно,

светът пред погледа минава нов и див.

Променен ли е, или така изглежда само?

Не можем еднозначно да решим.

 

Така е, променен изглежда,

някак нов, по-цветен, по-добър.

Опитва той да ни залъже да не видим,

че грешките все същи си седят.

 

Промяна няма, тя илюзия добра е,

прикрита зад поредната лъжа.

За жалост истина това е,

не се е променил света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Лулф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...