19.06.2014 г., 18:01 ч.

И как ли, дявол да го вземе... 

  Поезия » Друга
869 0 4

Остана ми половината небе,

половината живот прескочих.

Светът ме раздели на две...

във края му съвсем се вкопчих!

 

В началото бе словото... и светлината.

Научих думите... любов... омраза.

Усетих допира на топлината.

И колко страшна е - проказата.

 

В средата яхнеш ли вълната -

на гребена ù някак оцеляваш.

И търсиш вечност във следата -

след себе си живот като даряваш.

 

А в края чакаш някакво спасение.

В изгубените битки със лъжата.

И виждаш в кратко мигновение -

без тебе някой теглил е чертата!

 

И как ли, дявол да го вземе,

ще го живея пустото му време??

 

Руми

 

 

 

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А в края чакаш някакво спасение.

    В изгубените битки със лъжата.

    И виждаш в кратко мигновение -

    без тебе някой теглил е чертата!"
    --------------------------------------------------
    Оригинален, талантливо написан стих,
    с много актуално послание, което
    съдържа непреходни, общочовешки
    истини за живота такъв, какъвто е...
    ПОЗДРАВИ!
  • Хубав образ е тази половинка небе...
  • Благодаря ти Карина!Разбира се, така е, житейския опит го доказва!
  • Браво!Точно така е.Срахотно е!
Предложения
: ??:??