И как ли, дявол да го вземе...
Остана ми половината небе,
половината живот прескочих.
Светът ме раздели на две...
във края му съвсем се вкопчих!
В началото бе словото... и светлината.
Научих думите... любов... омраза.
Усетих допира на топлината.
И колко страшна е - проказата.
В средата яхнеш ли вълната -
на гребена ù някак оцеляваш.
И търсиш вечност във следата -
след себе си живот като даряваш.
А в края чакаш някакво спасение.
В изгубените битки със лъжата.
И виждаш в кратко мигновение -
без тебе някой теглил е чертата!
И как ли, дявол да го вземе,
ще го живея пустото му време??
Руми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
