patenceto (Надя Георгиева)
185 614
3.10.2013 г., 21:46 ч.

И нашето лято отмина 

  Поезия » Любовна
747 0 2

Не ме търси! Чуваш ли, недей!
Това беше! Не дълбай!
По-добре е, че далечни останахме,
началото още... значеше край.

 

Ето виж, листата окапаха
и нашето лято отмина.
Нека така си останем завинаги,
че прясна е раната, и още лечима.

 

Не ми се обаждай! Не пиши!
Не идвай вече при мене...
това не беше любов, това беше привличане,
а и двамата право нямаме... на обичане!

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Да... за жалост границата е много тънка
  • Нека така си останем завинаги,
    че прясна е раната, и още лечима.
    Този момент ми хареса най-много... А колко е тънка границата между прясно лечимата рана и белега, който остава завинаги. Поздрав за конфигурацията и играта на думи!
Предложения
: ??:??