s7r (Валери Шуманов)
256 444
23.10.2008 г., 12:49 ч.

И не спираш... 

  Поезия
692 0 4
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.

За мене си. Понякога не си.
Днес стоиш при мен в нощта самотна,
а утре пак те нямам във живота.
И честичко забравям ти гласа.

Във вените ми влизаш. И пълзиш
чак до стълбите на моята аорта,
разкъртваш и премазваш мойта порта.
За да откраднеш с гръм от мрака две сълзи.

Побъркваш ме. Понякога се гърча.
С пера от лешояди във ръката,
гъделичкаш, гъделичкаш ли душата.

И не спираш да ме гледаш как се мъча.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??