И не спираш...
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.
За мене си. Понякога не си.
Днес стоиш при мен в нощта самотна,
а утре пак те нямам във живота.
И честичко забравям ти гласа.
Във вените ми влизаш. И пълзиш
чак до стълбите на моята аорта,
разкъртваш и премазваш мойта порта.
За да откраднеш с гръм от мрака две сълзи.
Побъркваш ме. Понякога се гърча.
С пера от лешояди във ръката,
гъделичкаш, гъделичкаш ли душата.
И не спираш да ме гледаш как се мъча.
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.
За мене си. Понякога не си.
Днес стоиш при мен в нощта самотна,
а утре пак те нямам във живота.
И честичко забравям ти гласа.
Във вените ми влизаш. И пълзиш
чак до стълбите на моята аорта,
разкъртваш и премазваш мойта порта.
За да откраднеш с гръм от мрака две сълзи.
Побъркваш ме. Понякога се гърча.
С пера от лешояди във ръката,
гъделичкаш, гъделичкаш ли душата.
И не спираш да ме гледаш как се мъча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
поздрави 
